Предговор
Години на образцовизъм
Увод

Първа глава. Предистория. Политически, икономически и
правни контексти на програмата “Образцово село”

І. 1. Селското пространство и държавата –
“откриването” на селото

І. 1. 1. “Изнамирането” на “образцовия” селянин - европейските контексти
І. 1. 2. Българските автори и “просветения” селянин – края на ХІХ – началото на ХХ век
І. 2. От “Номуне чифлик” до “Образцово село”.
Държавни земеделски стопанства или земеделски училища? – инициативи за “аграрна просвета” в България – края на ХІХ – началото на ХХ век
І. 2. 1. Земеделското образование
І. 2. 2. Обществената агрономия
І. 2. 3. Популярната селскостопанска литература и земеделският периодичен печат
І. 3. Законът за образцовите земеделски стопанства от 1899 г.
І. 4. Държавни политики и модернизационни опити в селското пространство след Първата световна война
І. 4. 1. Проекти за селото – 20-те – първата половина на 30-те години на ХХ век
І. 4. 2. Министерството на земеделието. Ролята на отделните министри
І. 4. 3. Ролята на международните институции и “подобрението на живота в селото” в България
след Първата световна война
І. 4. 4. Наредбата-закон за селските общини от 1934 г. и програмите за “всестранна дейност на общините”
І. 4. 5. Институционализиране на “бита в селото” и началото на аграрната социология в България
през 30-те години на ХХ век
І. 4. 5. 1. “Подобрение на бита в селото”
І. 4. 5. 2. Началото на аграрната социология. Институтът за земеделско-стопански проучвания

Втора глава.
Програмата “Образцово село” (1937-1944  г.)

ІІ. 1. “Образцово село” – импулси отвън и адаптиране на моделите. Влияния на модернизационните проекти за селото от Европа и Северна Америка
ІІ. 2. Американската близкоизточна фондация и Министерството на земеделието и държавните имоти. Експериментът на първите образцови села
ІІ. 3. Нормативни и институционални рамки на програмата “Образцово село”
ІІ. 4. Местни ресурси на програмата: мрежата от институции и носители на идеологията
ІІ. 5. Основни посоки на “подобрителните” начинания в образцовите села
ІІ. 5. 1. “Подобрение на храненето”
ІІ. 5. 1. 1. Обществени консервни работилници
ІІ. 5. 1. 2. Обществените фурни-комбинати
ІІ. 5. 2. Селският дом във фокуса на програмата
ІІ.5.3. Земеделското образование и програмата “Образцово село”
ІІ. 6. Селските жени като основен обект на програмата “Образцово село”
ІІ. 6. 1. Жените-агрономки и учителките по земеделско домакинство – за усвояването на “рационалните” домакински практики или как се възпитава “модерната домакиня” на село
ІІ.7. Медийно покритие на  програмата “Образцово село”
ІІ. 7. 1. Земеделско-стопанският периодичен печат
ІІ. 7. 1. 1. “Към образцовост!” - Списанието “Образцово село”
ІІ. 7. 2. Радиопредаванията в популяризирането на обществените проекти за селото от 30-те - 40-те г. на ХХ век
ІІ.7.3. Кинопрегледите в арсенала на “образцовистката” пропаганда
ІІ. 7. 4. Изложби, панаири…- още витрини на образцовостта
ІІ. 8. “Повече държава”?

Трета глава.
“Тази община да стане образцова, а нейното всестранно повдигане да послужи като пример при създаване на други образцови общини в царството”. Случаят село Дивля, Радомирско – програмата “под лупа”

ІІІ. 1. Защо “случаят Дивля”? Предварителни бележки
ІІІ. 1. 1. Източници – архиви, устни разкази, снимки, киноленти
ІІІ. 2. Дивля - селищната общност през 30-те г. на ХХ век
ІІІ. 3. “Кметът имаше връзка с един американец и подпомагаха за образец”.  Яни Танев и Леонтий Фелдман в “образцовото” село Дивля
ІІІ. 4. Образователните институции  в Дивля в хода на програмата “Образцово село”
ІІІ. 4. 1. Началното училище и прогимназията
ІІІ. 4. 2. “…И откак земледелското училище се откри… много се издигна Дивля”. Земеделското училище в “образцовото село”
ІІІ. 5. “Обикаляха по къщите да гледат…” Пространствата на дома като обект на институционална намеса в “образцовото” село Дивля
ІІІ. 6. Образцовата фасада и… зад нея
ІІІ. 6. 1. Медийният образ на “образцовото” село Дивля
ІІІ. 6. 2. Полетата на напрежение или пукнатините в образцовата витрина

Заключение

Източниции и библиография

Резюме на английски език

Резюме на немски език